Писмо
Една жена събира спомени на куп.
Поставя ги във плик и адресира
до него, любовта ѝ... там някъде на юг,
(дано писмото скоро го открие).
В плика до спомените слага още –
нощите ранени, болката, греха,
заглъхналия телефон, умрелите надежди...
че някога ще чуе пак смеха.
Залепя устни вместо марка.
Усмихва се за сбогом, през сълзи.
Изпраща го, но мисъл жарка
пронизва я. Без любовта боли.
Боли! Но връща я. За него да е пълна.
Защото полвинчатото горчи.
Полулюбов-полунадежда жалка,
тя спомена красив ще разруши.
© Таня Мезева All rights reserved.
