Писмо
Ще започна с това,
че отново съм в старата прежда.
С уморена глава
и негаснеща, свежа надежда.
Сутрин ставам във пет.
Преповтарям ги дните работни.
Два почивни подред -
пак пране, чистене, после готвене.
Като стенен часовник,
в който кука, настроено времето.
Като спукана стомна,
от която сълзят проблемите...
Какво да ти пиша?
Чарли Чаплин във филм го показа.
Даже графикно дишам
Нямам време за обич и мразене.
Интернетът е майка,
телефонът - баща, за съвети.
Заблудена съм чайка,
щом летя дето няма морета.
А сега, ти кажи
все така ли си щракаш със пръсти?
Всички мои мечти
вече тайно от мене се кръстят...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
