Писмо
Ще започна с това,
че отново съм в старата прежда.
С уморена глава
и негаснеща, свежа надежда.
Сутрин ставам във пет.
Преповтарям ги дните работни.
Два почивни подред -
пак пране, чистене, после готвене.
Като стенен часовник,
в който кука, настроено времето.
Като спукана стомна,
от която сълзят проблемите...
Какво да ти пиша?
Чарли Чаплин във филм го показа.
Даже графикно дишам
Нямам време за обич и мразене.
Интернетът е майка,
телефонът - баща, за съвети.
Заблудена съм чайка,
щом летя дето няма морета.
А сега, ти кажи
все така ли си щракаш със пръсти?
Всички мои мечти
вече тайно от мене се кръстят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
