Писмо
627
0
1
Над листа бял седя,
в нощта звезди ще броя.
Писмо за теб наречено,
с обещание трудно изречено.
И всичко искам да ти кажа,
с болка себе си да накажа.
Но думите не свършват и боли,
а ти не разбираш, уви.
И пак протягам се за листа нов,
с надежда за утрешна любов.
А много думи неизказани
разливат се се на листа безнаказано.
в нощта звезди ще броя.
Писмо за теб наречено,
с обещание трудно изречено.
И всичко искам да ти кажа,
с болка себе си да накажа.
Но думите не свършват и боли,
а ти не разбираш, уви.
И пак протягам се за листа нов,
с надежда за утрешна любов.
А много думи неизказани
разливат се се на листа безнаказано.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
