Jun 4, 2007, 4:33 PM

ПИСМО ДО БОТЕВ

  Poetry
1K 0 4
В твоят дом влязох, поете.
Розата още цъфти.
Дърветата милват небето,
търсещи твойте очи.

Писалището - самотно...
Камината ти гори...
Всичко ухае на Ботев
и на свободни мечти.

А от портрета, поете,
ти ме гледаш и пак
чувствам в мен ветровете...
В кръвта ми се впиват чак...

Народа почита Ботев!
Поете, емблема си ти!
В малкото градче Калофер
твоята липса личи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...