4.06.2007 г., 16:33

ПИСМО ДО БОТЕВ

1K 0 4
В твоят дом влязох, поете.
Розата още цъфти.
Дърветата милват небето,
търсещи твойте очи.

Писалището - самотно...
Камината ти гори...
Всичко ухае на Ботев
и на свободни мечти.

А от портрета, поете,
ти ме гледаш и пак
чувствам в мен ветровете...
В кръвта ми се впиват чак...

Народа почита Ботев!
Поете, емблема си ти!
В малкото градче Калофер
твоята липса личи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...