Не искам подаръци от непознати,
купени набързо и защото...
И усмивки не искам наготово-
дъвки разтегнати под моето стъпало.
Не искам нощта,
да ми връща съня.
И от изгрева не искам
блясъкът в очите си.
Искам вятърът да те върне!
Да чукнеш пак по онази врата!
Аз да съм много беден,
а ти да си Любовта.
© Станислав Русев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
