Г-н К.,
разлистих т.н. антология,
очаквах много,
(мисля, че съм в час),
от дълги часове -
обмислям,
подреждам поетичния баласт.
(А може би съм архаична
за словесния ви клас).
Пиша, какво повече.
И какво още да кажа,
като в оня стих на Ал. П.
ще ме накажете с презрение.
Това писмо не е любов,
не е и омерзение.
За ангелите става реч,
до Вас във друго време.
Макар с вселенско потекло,
нали твърдяхте, че ги чувате?
© Христина Комаревска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
