/по С. Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина!
Пишат ми, че много си кахърна.
Пътят ми очите ти, че пият...
Че ме чакаш вечер да се върна
в старомодна вехта ентерия...
Че когато вечер падне мракът
се привижда, татък, зад пердето
някакъв си мен, в кръчмарска драка ...