Писмо в бутилка
Намерих те. И то не бе случайност -
в една студена и красива зима,
сред бяла ледена безкрайност -
Съдбата те посочи с име.
Погледна ме и аз разбрах, че Ти си -
уверен, яхнал белия си кон.
Принцеса съм! - така било е писано,
предречено за следващите сто.
Бях с теб на бала, танцът бе прекрасен,
над нас валеше звезден водопад.
За утре сякаш всичко беше ясно.
Не знаех, че ме чака земен ад.
Живот ли бе?И как да го опиша?...
Самарът вече от мечти тежи.
На гръб да те изстрадам съм орисана
и да преплувам океан лъжи.
Дано отсреща още да ме чакаш,
за да приседнем с тебе на брега
и заедно до съмване да плачем
от радост, че богати сме с тъга.
Р.Ч.,Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
