Feb 8, 2014, 5:42 PM  

Пито-платено

  Poetry
933 0 9



Кой кръстил го е Дявол, аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник.
(Във превод значи "Всичко ми е ясно").
Разплакал е поне стотина бивши
и за любов сърцето му е тясно.
Признавам си, че ме заинтригува -
затуй до него аз се доближих.
Да видим колко точно ще му струва
появата във този кратък стих.
Навярно моя поглед няма превод
(нито е влюбен, нито безразличен),
и тъй нареченият Дявол в него,
плах и объркан -  взе да криволичи.
А аз се забавлявах от сърце,
премигвах и от Ева по-невинно...
Не беше Раят. Нямах във ръцете
ни ябълка, ни даже чаша вино.
Целунах го. И той се разтрепери...
Сълза видях очите му да дращи...
През ум ми мина "Майстор си намери!"
Не му го казах. Всичко беше ясно.
Обърнах се... (И гърбом съм красива).
Усмихнах му се (дяволски почти).
За пръв път аз от някой си отивах
без грам вина, без сълзи на очи.

А Дяволът? ...
Той падна на колèне
(за миг на ангел даже заприлича).
Отвърнах само: "Пито и платено!
Сега разбра какво е да обичаш!"

Павлина Соколова




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...