Пиян до смърт
Не си пиян, зелената лоза
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта
не е от чашата възтежко вино -
видял си пак онази слънчева жена
да спи в сеното гола, непокрита.
Не си пиян, пчелицата жужи -
не ти кипи кръвта, че си наблизо.
Да я докоснеш можеш, но не би...
По-лесно ти е да я любиш скришно.
А някой ден във есенния здрач,
под падащата остаряла шума,
ще търсиш лятото, завито със воал,
ще си повтаряш пак онези думи,
които премълча, но не от срам,
напит бе чак до дъно с елексира -
сено и гръд на слънчева жена,
пиян до смърт като след буре с вино.
Едно от стихотворенията ми, включени в сборника "Нарисувай ми любов и вино-2"
© Геновева Симеонова All rights reserved.
