Sep 19, 2007, 2:39 PM

Пиятели

  Poetry
601 0 1
Не знам дали вие,
или аз направих
животът ми да гние
и от всичко се отказах.

Не знам дали отново
ще стана същата, добра.
Или ще чакам наготово
живота си да разруша.

А всъщност мога да направя
така, че всичко да забравя.
Но трябва край да кажа
и от мечти да се откажа.

Защото тежко ще бъде
любими хора да ме пъдят.
И пак успявам да се зарека,
ще пазя спомена за вас
жив до сетния ми час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...