19.09.2007 г., 14:39

Пиятели

597 0 1
Не знам дали вие,
или аз направих
животът ми да гние
и от всичко се отказах.

Не знам дали отново
ще стана същата, добра.
Или ще чакам наготово
живота си да разруша.

А всъщност мога да направя
така, че всичко да забравя.
Но трябва край да кажа
и от мечти да се откажа.

Защото тежко ще бъде
любими хора да ме пъдят.
И пак успявам да се зарека,
ще пазя спомена за вас
жив до сетния ми час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...