vesyy (Весинцето без такава) vesyy (Весинцето без такава)
1 102
Sep 21, 2006, 1:29 AM

плача

  Poetry
866 0 5
отново съм там..
на нашата пейка...
отново си спомням
нашите мечти...
отново плача,
но никой
не ще изтрие
мойте сълзи...
отново си
спомням щастливите
дни,в който живяхме
в свят пълен с мечти...
отново проклинам
онзи ужасен ден,
в който без да чуя причина
ти избра да продължиш..
но без мен....
отново със нокти,
длани ранявам,търсеща в кръвта частица от теб..
отново свеждам глава
а сълзите потичат
щом никога вече в любов няма
да им се
вричаш.....
отново тръгвам по пътя сама...
ще вървя за последно,
слънцето ще гали моето лице
и никой няма да узнае че
със смъртта ще спася моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0