Плачи с дъжда
Тихо заплачи, когато
най-силен е пороят в нощта.
Тихо заплачи, когато
скована в лед е твоята душа.
Нека падат те - сълзите,
с допир нежен по твоето лице.
Нека падат те - сълзите,
за да сгреят твоето сърце.
Изкопай си ров в земята
и крещи, крещи, крещи...
Изкопай си ров в земята
докато навън вали, вали, вали...
Плачи с дъжда, когато можеш,
чакай го да завали.
Дъжда в сълзи превръщай,
накарай го да завали.
И когато спре се да вали,
вдигни главата си високо.
И когато спре се да вали,
просто... се усмихни широко.
© Бездарна All rights reserved.
