Плачи сърце
Отново плачеш - ти сърце,
защо си тъжно пак?
Кой ли щастието ти отне,
кой ли те рани и как?
Плачи сърце, безсилно си сега,
не можеш да се справиш ти.
Вече си само на таз Земя,
той много тежко те рани.
Плачи! Тихо поплачи си,
да отмине болката ти мразовита.
Страдай! Дано успокоиш се,
за да изчезна болката ти скрита.
Аз знам, че лед си ти в гърдите,
че ранено и самотно си сега.
Знам, че пак пълни са очите
и обзела те е страшна тъмнина!
Но, той не знае що е болка,
не знае какво е да боли.
Този мъж рани те толкова
и едва ли някога ще те отболи.
И аз ще плача! Дано някога отмине
тази болка, която ни уби.
И мен заедно с теб боли ме,
дано да го забравим аз и ти!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
