Пламналото семе
ПЛАМНАЛОТО СЕМЕ
Не вярвам да съм най-добрият син,
откакто,мамо, съм прекрачил прага. ...
И тук примамва небосводът син,
но слънцето от много дни ми бяга.
Ти как я караш? Сбираш ли яйца
все още, и за делник, и за празник,
макар че виж: на твоите деца
леглата им висят с години празни.
Но ти пригалваш с длан, или с коси,
възглавките, щом в стаята на пръсти
със онзи страх пристъпваш, да не си
събудила момчето в мен невръстно.
Градът ще ме отпише някой ден -
гласа ми дрезгав, вехтите ми книги.
И даже, по-красив и подреден,
животът като че ли ще пристига. "
Ще й въздам" - ще каже Господ - дъжд,
сближил душата твоя с чернозема.
И в дворчето ще грейнат изведнъж
домати, и от тиква по-големи.
Навярно всеки друг в такива дни
от зрялата им мъдрост ще си вземе.
А в мен, и в братята ми, ще кълни
на думите ти пламналото семе...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
