Пласьорка
Мога да бъда всичко, което поискам:
принцеса, певица или танцьорка.
За жалост живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.
В моята дрога онези хлапета,
скитащи изплашено в моя квартал,
виждат звезди, луни и небета,
цял свят в погледа им се е събрал.
Те още толкова млади,
от живота нищо видели,
ходят на нощни паради,
опитвайки да са смели.
На сутринта след поредната доза,
която с такъв труд са взели,
ще изиграят ежедневната поза
на нормално дете, сякаш не са копнели
да се доберат пак до мен,
да си заработят малкото дрога,
но забравят на другия ден,
те го правят, но аз не мога.
Аз помня пълните с фалш очи,
треперещите вече ръце,
усещам стичащите се сълзи,
как искам всичко да спре.
Ако така продължи, аз не знам
дали да издържа ще мога,
защото не искам пак да съм там
пласьорката, продаваща дрога.
Животът тях уж ги убива,
но всъщност аз съм това,
за малко ги правя щастливи,
натам ги поема смъртта.
© Кристина Илиева All rights reserved.
