Jan 5, 2021, 8:24 AM

Племенница

  Poetry » Civic
566 0 1



Чувствам я също като дъщеря,
която толкова много обичам.
Сякаш бе вчера, щом пропълзя,
след нея по пътя не смогвах да тичам.

Първо на ясла, после в градина,
неусетно порасна голяма мома.
През трудни моменти смело премина,
може да върши всичко сама.

Днес е висока колкото мен,
и умна, да дава съвет еша ѝ няма.
Носи ми радост във всеки мой ден,
посреща ме винаги до ушите засмяна.

Аз знам, че и тя като пораснало птиче,
от родния дом ще излети.
Но за мен ще е онова малко момиче,
по детски чисто, с пъстри очи.

Явор Перфанов©
04.01.2021 г.
Г. Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...