Чувствам я също като дъщеря,
която толкова много обичам.
Сякаш бе вчера, щом пропълзя,
след нея по пътя не смогвах да тичам.

Първо на ясла, после в градина,
неусетно порасна голяма мома.
През трудни моменти смело премина,
може да върши всичко сама.

Днес е висока колкото мен,
и умна, да дава съвет еша ѝ няма.
Носи ми радост във всеки мой ден,
посреща ме винаги до ушите засмяна.

Аз знам, че и тя като пораснало птиче,
от родния дом ще излети.
Но за мен ще е онова малко момиче,
по детски чисто, с пъстри очи.

Явор Перфанов©
04.01.2021 г.
Г. Оряховица