Пленница на вятъра
Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците
и Лятото в очите ми се стича.
В безкрайните пространства на зениците
необуздани спомени надничат.
Въздишките протягат тънки мòстове -
по тях да минат сбъднати желания.
Вратите безвъзвратно са залостени.
Забравени са хиляди страдания.
А Вятърът във плен недообмислен
държи ме и не мисли да ме пуска.
Обсебва ми надеждите и мислите
и - див жребец - във сънищата ми препуска.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
