По...

Poetry

603 0 1

Голямо щастие да видиш е звездата как угасва,

голямо щастие е залезът красив,

голямо щастие е стара рана да зараства,

и също щастие е пак – да си щастлив!

Но най-голямо то е все, когато

да има щастието с кой да споделиш,

да не загасва за последно и звездата,

да видиш как се ражда – и да продължиш...

Защото севетлината там – последна,

не е по-хубава от нова светлина,

нито пък щастието сутрин да погледна,

но сам да съм отново в утринта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9