По...

Poetry

602 0 1

Голямо щастие да видиш е звездата как угасва,

голямо щастие е залезът красив,

голямо щастие е стара рана да зараства,

и също щастие е пак – да си щастлив!

Но най-голямо то е все, когато

да има щастието с кой да споделиш,

да не загасва за последно и звездата,

да видиш как се ражда – и да продължиш...

Защото севетлината там – последна,

не е по-хубава от нова светлина,

нито пък щастието сутрин да погледна,

но сам да съм отново в утринта!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0