По 'Две китари'
(изплагиатствах музиката - другото ми дойде отвътре с външната намеса на водката)
Без китари, стих, нощта
с тъмнина покрила
мен и водката сама.
Барманът се хили.
Хей, приятел, я налей,
тука е задушно.
Чакам слънце да изгрей,
а във мен е скучно.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Не поглеждай като в транс,
сам съм тук, човече,
а китарите - романс
свирят нейде вече.
Зад стените - тишина
и звезди небрежни.
Ти налей ми пак една
да отпия нежност.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Утрото ми пълен мрак,
а денят ненужен.
Барман я наливай пак,
като на "Заслужил".
В мене злоба не кипи,
но не съм ливада.
Някой да ме окоси
вместо да си страда.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Виж отвън зара-зори,
пуква безпощадно.
Буди хората добри,
аз пък ще си лягам.
Ти наливай - За света!
За добрите хора!
За живота, любовта!
За една изгора!
ех, пак, давай пак, давай много, много, много,
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
