По 'Две китари'
(изплагиатствах музиката - другото ми дойде отвътре с външната намеса на водката)
Без китари, стих, нощта
с тъмнина покрила
мен и водката сама.
Барманът се хили.
Хей, приятел, я налей,
тука е задушно.
Чакам слънце да изгрей,
а във мен е скучно.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Не поглеждай като в транс,
сам съм тук, човече,
а китарите - романс
свирят нейде вече.
Зад стените - тишина
и звезди небрежни.
Ти налей ми пак една
да отпия нежност.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Утрото ми пълен мрак,
а денят ненужен.
Барман я наливай пак,
като на "Заслужил".
В мене злоба не кипи,
но не съм ливада.
Някой да ме окоси
вместо да си страда.
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак./2
Виж отвън зара-зори,
пуква безпощадно.
Буди хората добри,
аз пък ще си лягам.
Ти наливай - За света!
За добрите хора!
За живота, любовта!
За една изгора!
ех, пак, давай пак, давай много, много, много,
ех, пак, давай пак, давай още, още... пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
