"По етажите на ада"

Отне вниманието ми още като запърха пред мен с мигли,

със сянка в танци, румени бузи,

Отне се сякаш контрола на тялото със своя сурат, фъфлеx, пелтечих, 

вися ми само червеният килим от устата неосъзнат.

Отне баланса ми лесно с щракване на пръсти, 

лек бриз от дъха ти огъваше колената мои като скиорски,

Отне трона на тишината, 

в непрестанна и весела  мелодия  зарази се обиколката на стрелката.

Отне лика на грозното пате в мен, 

в очите ти шарещи виждах отражението си как светих променен,

Отне възглавницата, на която спях, 

феята на зъбките и звяра под леглото, милите, разбирам техния гняв.

Отне кулисите, зад които се крих, 

показа ми, че мога повече, така ти се доверих.

Отне всичко, което ми тежи,

 свобода чувствах, закусвах с облаци.

Отне разума, 

ала стопли всичко от глава до пета.

Отне и не спря, използва ме, 

от собственото си увлечение започнах да се тровя.

Отне ми обаче и силата,

гледа ме как със зъби, на нокти, върху плещи, по очи, с ръце към стена, на сърце, докъде ще понеса...

Отне се мръвка по мръвка за да те опазя, 

от кураж да споделя с човек огъня от гръдта, сполетя ме Прометейовата орисия,

Отне смисъла на битката в името на любовта, 

в края на дългата борба изтупах се, намирайки безлико, прозрачно същество пред вече празна паница.

Отне така както от роб се краде-

здраве, достойнство, усмивка, радостта на дете. 

Отне дълги нощи на молитви в локви,

да питам Бог за каузата дали струваха си тези безсмислени опити.

Отне, как аз влюбих се, 

в центрофугата на живота бях събран с мръсно пране.  

Отне време парчетата от себе си да потърся,

и още ще мине, но смело крача, пак се смея.    

Отне почти всичко, но не те мразя, 

жар спаси се между острите капки на пороя.

Отне толкова, ала не се впечатли, 

че някой с клечка упоритост подобен товар може да удържи.

Отне, а не оцени гаврошчето, 

което пластелиново сърце носи.

Отне...и пак отне, но и  неволно даде повече отколкото взема,

смаза каквото можа, но балдахин ли носи, че пропусна душата на феникса?

Отне, ама и днес будя се, 

вярващ че не случайно съм обиколил в ада етажите...

2015г.

 третият