По истински случай
Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира;
щом той блокира,
единственото спиране:
в ушите – сирене.
© Тошко All rights reserved.
Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира;
щом той блокира,
единственото спиране:
в ушите – сирене.
© Тошко All rights reserved.



paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...