По истински случай
Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира;
щом той блокира,
единственото спиране:
в ушите – сирене.
© Тошко All rights reserved.
Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира;
щом той блокира,
единственото спиране:
в ушите – сирене.
© Тошко All rights reserved.



argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...