По изгрев...
По изгрев ще тръгна сама,
ще съм тиха, няма да те будя
и бележката, написана в съня,
ще я скъсам или ще загубя.
Навярно малко ще ти липсва
дозата ми сутрешна усмивка
и пръстите по навик ще описват
тялото ми в празната завивка.
Не пращай вятъра след мен,
насъскан като след примамка,
по пътя от дървета набразден,
ще се скрия някъде на сянка.
Ще следвам пътя си предначертан,
отгоре ще ми свети пак звездата
и ако някога се чувстваш сам -
писмо ще пратя, без адрес и дата.
ще съм тиха, няма да те будя
и бележката, написана в съня,
ще я скъсам или ще загубя.
Навярно малко ще ти липсва
дозата ми сутрешна усмивка
и пръстите по навик ще описват
тялото ми в празната завивка.
Не пращай вятъра след мен,
насъскан като след примамка,
по пътя от дървета набразден,
ще се скрия някъде на сянка.
Ще следвам пътя си предначертан,
отгоре ще ми свети пак звездата
и ако някога се чувстваш сам -
писмо ще пратя, без адрес и дата.
© Елица Стоянова All rights reserved.
