По калъп
Животът ти
е низове аршини.
С които ме измерваш.
В недостатъци.
Със ножиците режеш.
Пердушиниш.
И после недоволстваш.
От сакатото.
Закърпваш ме.
С изкуствени
пространства.
В които да наместиш
страховете си.
Че няма да успееш.
Клептомански
да ме ограбиш.
Без да се усетиш.
В калъпи ме
изливаш.
Неуморно.
Със формула
за псевдо-съвършенство.
От болка придобивам
нова форма.
И свойства на
безупречна каленост.
Стени връз мен
изграждаш.
С мойта сянка.
За да не рухват
крепостите на мечтите ти.
Където да умра.
За да прераждаш...
По умен. По-красив.
И по-обичащ те.
е низове аршини.
С които ме измерваш.
В недостатъци.
Със ножиците режеш.
Пердушиниш.
И после недоволстваш.
От сакатото.
Закърпваш ме.
С изкуствени
пространства.
В които да наместиш
страховете си.
Че няма да успееш.
Клептомански
да ме ограбиш.
Без да се усетиш.
В калъпи ме
изливаш.
Неуморно.
Със формула
за псевдо-съвършенство.
От болка придобивам
нова форма.
И свойства на
безупречна каленост.
Стени връз мен
изграждаш.
С мойта сянка.
За да не рухват
крепостите на мечтите ти.
Където да умра.
За да прераждаш...
По умен. По-красив.
И по-обичащ те.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
