По- кротка съм и от амеба
Къде, приятелко, засече,
във погледа ми похотлива Ева?
Аз вдигнах бяло знаме вече,
по-кротка съм и от амеба...
По цели дни чета и ям,
поглъщам Манната небесна...
Или ще вържа някой грам,
или ще бъда осенена...
Съдбата си, поднесох я на Бог.
Май него искам да омая,
към мен да не е толкоз строг, та криеница с него да играя...
Не съм в депресия, не съм в апатия,
добре се чувствам в свойта кожа.
Поддържам тонуса с хомеопатия,
на чувствата им теглих ножа...
Вълнувам се с умерен плам,
не моля, не рискувам, не мечтая...
Сама съм си олтар и храм,
а вътре в мен, намерих Рая!
25.05.2012.
© Сиси All rights reserved.
