Нищо човешко не ми е чуждо -
нито болката, нито радостта,
но вече просто нямам нужда
от всички тези глупави неща.
Сърцето си от тялото изтръгнах,
изчовърках го с нокти от плътта,
после за мезе си го нарязах
и изпих с него водка 100 кила.
Мислиш че съм чисто луда -
аз и не отричам, че си е така.
Триста дявола владеят моята глава,
до един са бесни - и това не е лъжа,
ала с тях да се живее е по-лесно,
отколкото с човешка суета.
© Виктория Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
