Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена, а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? - сякаш мъртва душа съм, изпълзяла от сенките.
И часовникът с ножици точни душата ми реже: „излишен – излишен – излишен – човек...”. A квартирата тясна някак порасна в империя, из която разхождам пантофи през дългия ден.
„На полковника никой не иска да пише...” – прозаично клише с тежест на лична съдба. И ме смачкват жестоко-бетонно стените, непотребен, невидим и чужд за околния свят.
Даже съседското куче, дето залудо ме джафка, от презрение престана сутрин да ми говори. Не препикава колата трикрако по джантите и не влачи сплъстени валма в коридора.
Бродя залудо и търся Човек по бавните улици, че аверите вече са с кръвно и не пият кафе, ала няма дори за кого да се гръмна ритуално в гърдите или да скоча с навито на примка въже...
Утре, макар и умрял, сам ще си бия камбаните и ще припявам с мухите, огласящи литургията... Нека Дяволът да ме търси в списъка с талибаните, а пък аз ще си пия с дядо Матейко ракията.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.