andromen (Иван)
41 29
Aug 2, 2013, 7:51 AM

По Маркес 

  Poetry
5.0 / 5
1123 0 5
По Маркес
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? -
сякаш мъртва душа съм, изпълзяла от сенките.
И часовникът с ножици точни душата ми реже:
„излишен – излишен – излишен – човек...”.
A квартирата тясна някак порасна в империя,
из която разхождам пантофи през дългия ден.
„На полковника никой не иска да пише...” –
прозаично клише с тежест на лична съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Random works
  • БелияРицар (Петър Хамбарлийски) Апотеоз
    Апотеоз
  • Reddas (Кейтлин А.) Still Unread...
    Life is a mystery that we create: love, frienship... hate for another story. Still Unread, ......
  • Burns Selfrighteous
    Tongue is as sharp as Muramasa blade; it moves without regard, cuts though everything......
  • Burns Post-launch
    We force our way through life like rockets in the sky. But in the end we're out of fuel so who's to ...

More works »