По Маркес
По Маркес
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? -
сякаш мъртва душа съм, изпълзяла от сенките.
И часовникът с ножици точни душата ми реже:
„излишен – излишен – излишен – човек...”.
A квартирата тясна някак порасна в империя,
из която разхождам пантофи през дългия ден.
„На полковника никой не иска да пише...” –
прозаично клише с тежест на лична съдба.
И ме смачкват жестоко-бетонно стените,
непотребен, невидим и чужд за околния свят.
Даже съседското куче, дето залудо ме джафка,
от презрение престана сутрин да ми говори.
Не препикава колата трикрако по джантите
и не влачи сплъстени валма в коридора.
Бродя залудо и търся Човек по бавните улици,
че аверите вече са с кръвно и не пият кафе,
ала няма дори за кого да се гръмна ритуално в гърдите
или да скоча с навито на примка въже...
Утре, макар и умрял, сам ще си бия камбаните
и ще припявам с мухите, огласящи литургията...
Нека Дяволът да ме търси в списъка с талибаните,
а пък аз ще си пия с дядо Матейко ракията.
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? -
сякаш мъртва душа съм, изпълзяла от сенките.
И часовникът с ножици точни душата ми реже:
„излишен – излишен – излишен – човек...”.
A квартирата тясна някак порасна в империя,
из която разхождам пантофи през дългия ден.
„На полковника никой не иска да пише...” –
прозаично клише с тежест на лична съдба.
И ме смачкват жестоко-бетонно стените,
непотребен, невидим и чужд за околния свят.
Даже съседското куче, дето залудо ме джафка,
от презрение престана сутрин да ми говори.
Не препикава колата трикрако по джантите
и не влачи сплъстени валма в коридора.
Бродя залудо и търся Човек по бавните улици,
че аверите вече са с кръвно и не пият кафе,
ала няма дори за кого да се гръмна ритуално в гърдите
или да скоча с навито на примка въже...
Утре, макар и умрял, сам ще си бия камбаните
и ще припявам с мухите, огласящи литургията...
Нека Дяволът да ме търси в списъка с талибаните,
а пък аз ще си пия с дядо Матейко ракията.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
