andromen (Иван)
41 29
2.08.2013 г., 7:51 ч.

По Маркес 

  Поезия
1018 0 5
По Маркес
„На полковника никой не му пише...”


Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? -
сякаш мъртва душа съм, изпълзяла от сенките.

И часовникът с ножици точни душата ми реже:
„излишен – излишен – излишен – човек...”.
A квартирата тясна някак порасна в империя,
из която разхождам пантофи през дългия ден.

„На полковника никой не иска да пише...” –
прозаично клише с тежест на лична съдба.
И ме смачкват жестоко-бетонно стените,
непотребен, невидим и чужд за околния свят.

Даже съседското куче, дето залудо ме джафка,
от презрение престана сутрин да ми говори.
Не препикава колата трикрако по джантите
и не влачи сплъстени валма в коридора.

Бродя залудо и търся Човек по бавните улици,
че аверите вече са с кръвно и не пият кафе,
ала няма дори за кого да се гръмна ритуално в гърдите
или да скоча с навито на примка въже...

Утре, макар и умрял, сам ще си бия камбаните
и ще припявам с мухите, огласящи литургията...
Нека Дяволът да ме търси в списъка с талибаните,
а пък аз ще си пия с дядо Матейко ракията.

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??