По пътя
По пътя си движи се всеки от нас
със скорост различна, индивидуална.
На някой му трябва минутка, друг - час
хаби да прескочи преграда банална.
И уж че сме стадни наглед същества,и имаме редом сподвижници в пътя,
но май че сами сме на тази земя,
и всеки мечтите в сърцето си къта.
Вървим във поток, в посока една,от първия плач към въздишка последна
и търсим любов, смисъл и светлина,
на нашия трепет усмивка ответна.
И щом я открием - това си е чудо!Във вихъра бягащ на всички съдби
да сетим сърцето ни как бие лудо
и как ни подсказва, и как ни мълви.
Тогава потокът във фон се превръщаи важни във него оставаме двама.
И аз те целувам, и ти ме прегръщаш,
и по-ценен смисъл в живота ни няма.
И както били сме сами на земята,усщаме сила и порив, и зов,
раздаваме себе си, но без отплата,
защото не можеш да купиш любов...
И пак продължаваме пътя си земен,но вече сме слели съдбите в едно
и всеки от нас другиму е потребен...
Не искам да знам докога и защо...
© Мария Борисова All rights reserved.
