По пътя
По пътя си движи се всеки от нас
със скорост различна, индивидуална.
На някой му трябва минутка, друг - час
хаби да прескочи преграда банална.
И уж че сме стадни наглед същества,и имаме редом сподвижници в пътя,
но май че сами сме на тази земя,
и всеки мечтите в сърцето си къта.
Вървим във поток, в посока една,от първия плач към въздишка последна
и търсим любов, смисъл и светлина,
на нашия трепет усмивка ответна.
И щом я открием - това си е чудо!Във вихъра бягащ на всички съдби
да сетим сърцето ни как бие лудо
и как ни подсказва, и как ни мълви.
Тогава потокът във фон се превръщаи важни във него оставаме двама.
И аз те целувам, и ти ме прегръщаш,
и по-ценен смисъл в живота ни няма.
И както били сме сами на земята,усщаме сила и порив, и зов,
раздаваме себе си, но без отплата,
защото не можеш да купиш любов...
И пак продължаваме пътя си земен,но вече сме слели съдбите в едно
и всеки от нас другиму е потребен...
Не искам да знам докога и защо...
© Мария Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно стихотворение , като балсам за душата.
За малко да го пропусна.С много обич, мила Мария. -
Благодаря...Впрочем - много ми харесват римуваните ти мнения, много са сполучливи!
-
"раздаваме себе си, но без отплата,
защото не можеш да купиш любов..."
Защото не можеш да купиш небето,
не можеш да купиш дъжда,есента
Което се случва е просто безценно
Защото, и просто се случва така...
-
ПОКЛОН!
-
Човек е щастлив, докато знае, че нужен на някого... Поздрави!
-
Много е хубаво. Вероятно ще бъде завинаги, щом сте си потребни.
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасен стх!Възхитена съм!