По шепа
По шепа
Не се залъгвай, нека помълчим.
Паметта ми вече те забравя.
Дори сърцето още да гълчи
по скъсаните струнни разстояния.
Дори нощта да шепти до изнемога
под тежките клепачи на съня ми,
да извърви "от мога, и не мога" -
не ме помни, да падне тежестта ми.
Не се обаждай в утрото красиво
от песни на славеи златокрили,
не преминавай прага на деня ми -
остави на мен, нека ми е сиво.
Дори по памет, да те повикам
остани някъде в мълчание.
Други дни по пътя си посипвам -
любов, не проси по шепа подаяние!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
