По страните на лицето ми
Капчици роса по страните на лицето ми,
топъл мед от въздишки е събран,
огън в сетивата ми преплетени,
знам, че с мен си, но си още неразбран.
Времето обърка ни напълно,
разпиля ни като снощните звезди
в ъглите на скритата ми същност,
лутам се, измислена от хиляди лъжи.
Врящи чувства, скрито приласкани,
тъжни мисли, перлено са изтъкани,
кратък поглед в утро непробудно,
стон човешки, знам, че ще е трудно.
Капчици роса по страните на лицето ми,
някой тайно открадна сърцето ми,
обсеби го не със власт и отрова,
прикова го с любовта на простора.
Някой измисли сънищата ми утрешни,
разпръсна ги в морската пяна,
някой разнищи ме и прие ме същата,
същата... която ти отказа.
© Силвия All rights reserved.
