doreto66 (Дора Павлова) doreto66 (Дора Павлова)
4 161
Dec 27, 2008, 9:16 PM  

***(по стъпките)

  Poetry
931 0 22

По стъпките
след хората остават
късчета
от уморени шумове. 
И тишина.
Привечер
в шепи ги събира вятърът
и ги отнася у дома си.
Зад луната.
Разстила ги –
на сянката й по невидимите гънки -
и с дъх изглажда
малките неравности
от нечие намръщване или сълза,
от викове начупени
и недовършени усмивки.
До съмване ги пази...

И с първите искри на изгрева -
да бродят по деня - ги пуска.
И да се случват.
Пак.
По стъпките...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0