***(по стъпките)
По стъпките
след хората остават
късчета
от уморени шумове.
И тишина.
Привечер
в шепи ги събира вятърът
и ги отнася у дома си.
Зад луната.
Разстила ги –
на сянката й по невидимите гънки -
и с дъх изглажда
малките неравности
от нечие намръщване или сълза,
от викове начупени
и недовършени усмивки.
До съмване ги пази...
И с първите искри на изгрева -
да бродят по деня - ги пуска.
И да се случват.
Пак.
По стъпките...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
