27.12.2008 г., 21:16 ч.  

***(по стъпките) 

  Поезия
752 0 22

По стъпките
след хората остават
късчета
от уморени шумове. 
И тишина.
Привечер
в шепи ги събира вятърът
и ги отнася у дома си.
Зад луната.
Разстила ги –
на сянката й по невидимите гънки -
и с дъх изглажда
малките неравности
от нечие намръщване или сълза,
от викове начупени
и недовършени усмивки.
До съмване ги пази...

И с първите искри на изгрева -
да бродят по деня - ги пуска.
И да се случват.
Пак.
По стъпките...

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??