По същество
По същество
По същество – не говоря.
Луда съм, когато искам.
Не съжалявам хората,
само уличните кучета.
Далечен ми е всеки страх,
освен онзи, с който вчера
се любих. Утре ще е друг.
Аз обаче - същата.
Ти. Ти си ми смешна
и жалка планета без име,
топка за подаване, чудесна –
без профил, без анфас.
Но нали знаеш, мажоретките
от френската са в другия час.
Виж поляната, онази, отляво е,
пътят, предполагам, е познат...
Аз. Аз ли? Монтьор.
Правя центровки. Много.
Биеше наляво, споко,
колко съм върнала от там.
В ада модерно е черното.
Е, ще си призная за бялото,
след мен всички се женят,
доказват колко бързо могат.
(а аз това им спестявам в тъмното)
По същество, мъжът ми още
не се е появил. Знам само,
ще даде жокер къде мъжете
спят. (И мижитурките също)
На мижитурките ;)
(без любов)
© Боряна All rights reserved.
