female_sg (Боряна)
103 1296
19.08.2009 г., 22:10 ч.

По същество 

  Поезия
463 0 6

                                                    По същество


По същество – не говоря.

Луда съм, когато искам.

Не съжалявам хората,

само уличните кучета.

 

Далечен ми е всеки страх,

освен онзи, с който вчера

се любих. Утре ще е друг.

Аз обаче - същата.

 

Ти. Ти си ми смешна

и жалка планета без име,

топка за подаване, чудесна –

                                                                      без профил, без анфас.


Но нали знаеш,  мажоретките

от френската са в другия час.

Виж поляната, онази, отляво е,

пътят, предполагам, е познат...

 

Аз. Аз ли? Монтьор.

Правя центровки. Много.

Биеше наляво, споко,

колко съм върнала от там.

 

В ада модерно е черното.

Е, ще си призная за бялото,

след мен всички се женят,

доказват колко бързо могат.


 (а аз това им спестявам в тъмното)

 


По същество, мъжът ми още

не се е появил. Знам само,

ще даде жокер къде мъжете

спят. (И мижитурките също)


На мижитурките ;)

(без любов)


© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??