Apr 28, 2010, 9:56 PM

По това ще ги познаеш...

  Poetry » Other
656 0 6

Мисли, режи и стискай зъби,

в борбата за любимото си сам,

водата на прогнилото се мъти -

не позволявай да те хвърлят там!


 

Очите им блестят във зверско жълто,

усмивките - с невинност на дете...

Стоят и вардят да нахълтат

във неговото неотказващо сърце.


 

Един път "не" , а после идва "да"-то

и сълзите ти са естествения край,

доброто с злото пак е слято

и гледаш как крадат от твоя рай.


 

Не чакат твоето съгласие -

не чакай тяхното и ти!

Избягай от готовото нещастие,

или, ако си губещ, си иди!


 

Така е в битката за щастие -

дерат те с нокти, късайки месо,

като човекоядки острят лапите

и те оставят със зрънца просо...


 

От теб зависи в кой е зара,

те казват "шах" и чупят твоя свят,

сърцето ти се свлича от "олтара" -

не си мисли, че няма да последва "мат"!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и от мен, Мони!
  • Поласкана съм!
  • "Така е в битката за щастие -"

    Много хора, всъщност са "роби на своите желания и похотливо мечтаят за рая....................Те правят жертви за тленни богатства."Бхагавадгита" 2:43


    И заради малкото ти на брой години, Мони
    да ти дадем ли награда сто кила бонбони? ,

    но няма наистина да ти предложа такава награда, защото годините ти не са чак толкова малко, все пак, а и произведението ти е много хубаво, за да си правя тъпи шеги!

    Поздрав!
  • Благодаря ви!
  • Като kotel (Мариана Вълкова)!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....