По тъмно
Ще те открадна по тъмно, когато градът,
приспан от щурците захърка.
Когато под лампите над познатият път
пеперудите нощни запърхат.
Когато леглото ти е тъжен олтар,
а домът ти е клетка за птици.
Когато сърцето ти е пристанищен фар,
а очите ти - две воденици.
Ще те взема по тъмно, моя тайна любов
и ще тръгнем на път. По звездите.
Не плачи! Не тъгувай! Че изгрева нов
идва с план. И прогаря юздите.
Ще се носим по вятъра, като диви коне.
Ще пасем свобода от ливади.
И за нощ, обещавам, да си малко поне
с мен по-жива, щастлива и млада.
© Jane Doe All rights reserved.
