ZamDirector (Jane Doe)

Котешки урок 🇧🇬

Съботата ли да бе, не знам, та него ден вървя из парка.
Пред мен поляни нацъфтели в пауново-богати шарки.
Не щеш ли, от едно дърво дочувам мяукане протяжно.
Ах, пусто котешко тегло. На помощ да се притека е важно.
Незнайно от кога така стои си там и пее соло. ...

ZamDirector

Poetry

2023-06-28T06:27:16+03:00 668

Моя пролет 🇧🇬

Моя пролет едничка. Мой завършен пасаж.
Кой нашари очите ти с кръпки цветен витраж?
Ах, не е ли щастливец оня, който веднъж
е проливал в сърцето си пролетен дъжд?

ZamDirector

Poetry

2023-05-06T19:34:29+03:00 669 1 1

за някого 🇧🇬

Само миг ме обичай, кратък миг подарен,
нека бъде за просяка медна монета.
И снежинка, прорязала мрака студен
да опари с венец от иглички сърцето ми.

ZamDirector

Poetry » Love

2022-12-14T11:51:09+02:00 1.4K 3 4

Сетива 🇧🇬

Ах, няма толкова галантно острие,
наточено до ширина на конски косъм,
каквото би било едно сърце,
което любовта не е докоснала.
Ах, няма по-безизразни слова, ...

ZamDirector

Poetry » Love

2022-12-11T20:33:47+02:00 694 3 10

Гнезда 🇧🇬

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове ...

ZamDirector

Poetry

2022-08-16T09:07:27+03:00 784 3 6

Нощта е млада 🇧🇬

Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...

ZamDirector

Poetry

2022-05-04T22:19:35+03:00 1.2K 5 4

Само чиста еротика 🇧🇬

Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...

ZamDirector

Poetry » Erotic

2022-03-15T09:28:08+02:00 1K 5 3

ЧРД 🇧🇬

Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...

ZamDirector

Poetry

2022-03-06T09:04:48+02:00 1.9K 17 17

Продължение на теб 🇧🇬

Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...

ZamDirector

Poetry

2022-02-18T16:28:59+02:00 850 6 11

Писма 🇧🇬

Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...

ZamDirector

Poetry » Other

2020-07-31T08:46:33+03:00 1.1K 4 6

Пътят на бездомния 🇧🇬

Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост, ...

ZamDirector

Poetry » Other

2018-12-21T00:52:59+02:00 1.2K 8 8

По тъмно 🇧🇬

Ще те открадна по тъмно, когато градът,
приспан от щурците захърка.
Когато под лампите над познатият път
пеперудите нощни запърхат.
Когато леглото ти е тъжен олтар, ...

ZamDirector

Poetry

2017-08-21T14:44:36+03:00 1.2K 2 8

Интимно 🇧🇬

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

ZamDirector

Poetry

2017-08-16T07:01:13+03:00 3.3K 22 30

Преобразяване 🇧🇬

Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх ...

ZamDirector

Poetry

2017-08-09T10:30:17+03:00 1.5K 9 18

Благодаря 🇧🇬

За твоето приятелство - Благодаря!
Благодаря на Бога, че те има!
Че беше тук, дори когато аз
бях лоша. Жалка. Гневна. Нетърпима.
И че каквато съм - такава ме прие - ...

ZamDirector

Poetry

2017-07-26T10:00:33+03:00 1.5K 10 10

Преди да дойде лятото отново 🇧🇬

Природата – безсъвестна, категорична,
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл ...

ZamDirector

Poetry

2017-07-25T13:55:58+03:00 1.7K 2 5

Без превод 🇧🇬

И само тоя, който ме разплаче,
ще ме направи истински щастлива.
Ще потопи босонога любов
в устието на дива сълза.
Усмивките, като хартиени сърни ...

ZamDirector

Poetry

2017-06-23T10:38:01+03:00 1.1K 10

Самотна майка на дъждовни вéчери 🇧🇬

Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...

ZamDirector

Poetry

2017-05-15T00:07:38+03:00 1.6K 12 25

Износен 🇧🇬

В мен ухае на люляк. Цветята обаче
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-05-12T22:59:43+03:00 1.2K 2 9

Глупак 🇧🇬

Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...

ZamDirector

Poetry

2017-05-10T21:46:18+03:00 1.1K 2 9

Защото сме любов 🇧🇬

В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...

ZamDirector

Poetry » Love

2017-05-09T23:45:56+03:00 1.3K 5 12

С цвят на есен 🇧🇬

Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...

ZamDirector

Poetry

2017-05-02T19:55:37+03:00 3.2K 17 26

Любов се прави на свещи 🇧🇬

Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...

ZamDirector

Poetry » Love

2017-05-01T00:20:04+03:00 1.3K 10 14

Серийна самоубийца 🇧🇬

Влюбвам се в теб. Всеки ден. По инерция.
Серийно. Кратко. И някак по спешност.
Сама се подлагам на куп интервенции
и тикам сърцето си в ръцете ти вещи.
Върти го! Печи го! До крехкост. И яж! ...

ZamDirector

Poetry

2017-04-27T19:18:08+03:00 1.2K 6 14

Що е Бог няма аз да ви уча 🇧🇬

Не, не ми говорете за Бог!
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-26T12:51:21+03:00 1.1K 3 10

Невъзможност 🇧🇬

М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи! ...

ZamDirector

Poetry

2017-04-25T14:16:34+03:00 1.1K 5 10

*** 🇧🇬

Любов, която те наказва
любов ли е, или е язва?
Не търси тя двамина. Сродни.
Не се зачева. Самородна е.
Не броди в цъфналата ръж. ...

ZamDirector

Poetry » Love

2017-04-23T11:09:01+03:00 1.3K 1 11

По човешки 🇧🇬

Те минаха през съд човешки,
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-22T22:57:18+03:00 1.1K 6 16

Близо 🇧🇬

Анабел вече подушваше екваториалните гори и впрегна малкото си останали сили в полубяг. Задният ѝ ляв крак беше сериозно пострадал преди три дни при нападението на прайд лъвове. В настаналата паника загуби от очи Мия, дъщеря си. Повече не я видя. Отказа да тръгне. Чакаше я. Тогава стадото я изостави ...

ZamDirector

Prose

2017-04-21T14:33:20+03:00 1K 3 4

Тенекиеният 🇧🇬

Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...

ZamDirector

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2017-04-20T18:50:32+03:00 1.2K 3 6

Преклони се, Нептуне, пред черния флаг! 🇧🇬

Вълните подмятат тежкия кораб.
И той, като скелет на дяволска сврака,
с клюн във окото на бурята рови.
Остров злокобен там някъде чака...
Дузина брадати пирати се борят ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-18T19:52:55+03:00 986 2 6

Елегия 🇧🇬

Пилееш всяка капчица вода,
а там, където капките не падат,
подобно на антични полилеи
висят като сред римска катедрала.
Под тях е призрачно. Напукана земята, ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-15T08:54:07+03:00 1K 2 6

Когато ме няма 🇧🇬

Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-13T16:16:18+03:00 3.2K 17 14

Тя е влюбена 🇧🇬

Тя е влюбена.Толкова влюбена днес,
че светът беше длъжен да знае.
Слънчо с огнена длан дръпна двете завеси
и с косите ѝ взе да играе.
Тя е хубава.Толкова хубава днес, ...

ZamDirector

Poetry

2017-04-12T13:55:14+03:00 1.8K 6 11

Бях 🇧🇬

Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично. ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-11T11:06:59+03:00 1.1K 7 17

Най-елитният колеж 🇧🇬

Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...

ZamDirector

Poetry » Landscape

2017-04-08T00:55:49+03:00 1.1K 2 10

Върхове и падения 🇧🇬

Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен, ...

ZamDirector

Poetry

2017-04-06T14:31:05+03:00 1.1K 1 12

Колко ли струва? 🇧🇬

Целувка открадната колко ли струва?
Дали на цената на три подарени?
Дали като грип любовта ще върлува,
ако тя те целуне?... А после ти мене!
Дали бледо сини са всички лица ...

ZamDirector

Poetry

2017-04-05T19:58:50+03:00 948 1 7

Призраци в пощенска станция 🇧🇬

Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...

ZamDirector

Poetry » Other

2017-04-02T21:59:27+03:00 1K 2

Мъжемелачка 🇧🇬

Да беше пистолет-да засечеш
преди душата си да съблека пред Бога.
Да беше затъпено острие,
да пробода илик в гръдта си да не мога.
Да беше дребна шарка-да преминеш, ...

ZamDirector

Poetry

2017-03-29T19:45:21+03:00 1.1K 1 10