По улицата
По улицата се разхождах.
Търсещ щастието в любовта.
Очи прекрасни там видях.
Пъстри като живота.
Топли като слънцето.
Страстта от тях искри.
Палещи сърцето ми.
Накараха го да затрепти.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
По улицата се разхождах.
Търсещ щастието в любовта.
Очи прекрасни там видях.
Пъстри като живота.
Топли като слънцето.
Страстта от тях искри.
Палещи сърцето ми.
Накараха го да затрепти.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...