Mar 25, 2010, 8:48 AM

По улицата

  Poetry » Love
601 0 2

По улицата се разхождах.

 Търсещ щастието в любовта.

Очи  прекрасни там видях.

Пъстри като живота.

Топли като слънцето.

Страстта от тях искри.

Палещи сърцето ми.

Накараха го да затрепти.                                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подредил си се тоя път!Хареса ми!
  • кой не обича
    драгопича

    йе йе
    драгопича
    йе йе

    що се потиш човеко
    ако ти се свалят мадами със стихове
    намери ме в скайп
    ще ти драсна нещо

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...