И се спуска нощта,
тъмнокосата,
над смълчания път.
И протяга ръце пак към
коша, с ония въпроси -
А дали? Или може би не?!
И луната тъмен облак
пробожда.
Поболя се
сред толкова много звезди.
Мълчаливо все дреме
на поста си.
А звездите
са само... звезди.
Нямат отговор
за нелепи въпроси.
© Нели All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!