И се спуска нощта,
тъмнокосата,
над смълчания път.
И протяга ръце пак към
коша, с ония въпроси -
А дали? Или може би не?!
И луната тъмен облак
пробожда.
Поболя се
сред толкова много звезди.
Мълчаливо все дреме
на поста си.
А звездите
са само... звезди.
Нямат отговор
за нелепи въпроси.
© Нели Всички права запазени