Почакай любов
Разминахме се с теб любов
остарях, а и ти не си същата.
Извървях всичките пътища,
а била си тъй близо до мене.
Моля те, не ме подминавай!
Май вече минах средата
и топлина дали ми остана?
Нека нежно докосна косите,
да погаля с дъха си очите
и пак да съм влюбена.
Почакай, не ме изоставяй!
Не ми отнемай надеждата,
а вярата някак ще поделим.
Не гледай строго под веждите
подай ми ръка и да вървим.
Сребро белее в косите ми,
но душата ми още е млада,
в погледа строг на очите ми
се крие още много наслада.
Разминахме се с теб любов,
а аз си оставам пак същата,
тъжна и нежно замислена.
Поспри, нека за мен си награда!
© Надя Вълканова All rights reserved.
Не винаги римите са задължителни в един стих,по важна е мелодията и ритъма,поне за мен...