Почукай и ще ти отворя

Dec 26, 2012, 11:57 PM

Poetry » Love

510 0 2

От самота затрупан в мойта стая

и в страх заключена от мен врата,

аз чакам тук в неистова омая

да тропнеш, мила, с токче и пета.

И в някой час - внезапно, като вятър,

да чукнеш с уговорения код.

И тъй да сложим край на тоз театър

и да направим верния си ход.

Ако почукаш, аз ще ти отворя

и ключа от вратата ще ти дам.

На всяка дума ще ти отговоря,

макар сега и нищо да не знам.

Приемам те каквато си - такава,

защото самотата ме уби.

Защото вече време не остана -

стрелките смъртно в мене то заби.

За теб вратата няма да затворя.

През балкон изхвърлям самота.

На твоя жест с любов ще отговоря.

Сърцето ще те срещне с прямота.

Please sign in with your account so you can comment and vote.