Mar 25, 2016, 8:38 PM

Под дъжда

  Poetry
672 1 16

Под дъжда

 

Навън фучеше яростна фурия.

Валеше, както казват, из ведро.

А двама млади, вместо да се скрият

за питие в отсрещното бистро,

 

във локва спряха, без да се вълнуват,

до коленете във вода. И изведнъж,

щастливи, почнаха да се целуват,

ей тъй- напук, на падащия дъжд.

 

И без да искам, споменът ме върна

назад. Защо, така и не разбрах.

Но щом видях- той нежно я прегърна-

аз щерка си в момичето съзрях.

 

И както през прозореца надничах,

през мислите ми мина яко дим,

че някъде пък, своето момиче,

под капки дъжд, целува моят син.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...