Под дъжда
Под дъжда
Навън фучеше яростна фурия.
Валеше, както казват, из ведро.
А двама млади, вместо да се скрият
за питие в отсрещното бистро,
във локва спряха, без да се вълнуват,
до коленете във вода. И изведнъж,
щастливи, почнаха да се целуват,
ей тъй- напук, на падащия дъжд.
И без да искам, споменът ме върна
назад. Защо, така и не разбрах.
Но щом видях- той нежно я прегърна-
аз щерка си в момичето съзрях.
И както през прозореца надничах,
през мислите ми мина яко дим,
че някъде пък, своето момиче,
под капки дъжд, целува моят син.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
