Под дъжда
Под дъжда
Навън фучеше яростна фурия.
Валеше, както казват, из ведро.
А двама млади, вместо да се скрият
за питие в отсрещното бистро,
във локва спряха, без да се вълнуват,
до коленете във вода. И изведнъж,
щастливи, почнаха да се целуват,
ей тъй- напук, на падащия дъжд.
И без да искам, споменът ме върна
назад. Защо, така и не разбрах.
Но щом видях- той нежно я прегърна-
аз щерка си в момичето съзрях.
И както през прозореца надничах,
през мислите ми мина яко дим,
че някъде пък, своето момиче,
под капки дъжд, целува моят син.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
