Feb 28, 2023, 8:36 AM  

Под хипноза

  Poetry » Love
675 10 15

Бавно 
затвори клепачи. 
Хайде
с тебе да броим. 
Стигнем ли 
до десет - значи,
почва ден 
незабравим. 

 

Топло е. 
Телата мокри. 
С теб на плажа
си лежим. 
Два кораба
преплели котви -
за ръцете 
се държим. 

 

Една вълна 
се приближава.
Залива 
голите тела. 
Хладни ласки
ни раздава
и няма 
чувство за вина. 

 

Виж в морето 
два делфина.
Сякаш ние 
сме това. 
Забравили, 
че друго има,
играят си 
с една вълна. 

 

Ела със мен 
и полудувай. 
Ти от устните 
ми жадно пий. 
Под хипноза 
ме целувай.  
Но пак на яве...
ме открий. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано, Петя
    Благодаря за прочита и коментара.
  • Благодаря ви, Дани и Елка за милите думи. Трогнахте ме и се радвам, че сте харесали.
    Хубав ден на всички!
  • Прекрасно! Много въздействащ стих! Поздравления!
  • Вили, зов, мечта, усещане ли е, не зная (и не е толкова важно), но е толкова нежно, искрено, красиво и страстно чувството! 💕 Когато някой поиска нещо много силно, казват, че се сбъдва! Сбъдвай желанията си, Вили, затова си Жена, а жените знаят как! 🌹
  • Благодаря ви, Злати и Аче хубава и спокойна вечер да имате.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...